ЗАБА̀ВЯМ1, -яш, несв.; забàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За човек, превозно средство и др. – намалявам скоростта, бързината си при движение или при друго действие. Противоп. забързвам. Когато на третия ден заранта тя излезе от дома си, за да иде на училище, съзря далеч зад себе си Балашева, който свари да я поздрави. Тя забави стъпките си и после просто спря, дочака го. А. Страшимиров, К, 28. Той пусна греблата и лодката забави вървежа си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 85. Тя вдигна ръце да поправи смъкналия се кок, забави крачка, спря. И внезапно се обърна, срещайки погледа му. Ем. Манов, БГ, 78. По едно време забеляза, че артистите почнаха да се приближават към суфльорската будка, да забавят фразата си, докато Ана им подскаже. Ст. Даскалов, ЕС, 153. Влакът забави ход, колелата му изтракаха и той спря.

2. Попречвам на някого или нещо да достигне някъде или да извърши нещо навреме; задържам. – Ти закъсня. – Извини – пошъпна Драга: – кака ме забави. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 57. Той вървеше бързо, мъчеше се да избегне всяка среща, която би го забавила. Й. Йовков, Ж 1945, 247. По правилата на семейния неделен обед, всички трябваше да бъдат пред масата точно в един часа. Когато Любомир Василев позвъни у брат си, часът минаваше един и половина. Разговорът с господин френския консул го беше забавил. П. Спасов, ХлХ, 154. Болният забави лодката с около един час, тъй като трябваше да го донесат и прекачат с носилка. Д. Димов, Т, 517. // Създавам затруднения на някого да постигне нещо, да реализира нещо. Спъваме и забавяме развитието на даровитите, обезкуражаваме слабите ученици, измъчваме едните и другите, обезличаваме всички. ПП, 1933, кн. 1, 53.

3. Намалявам скоростта на развитие на нещо, спирам, задържам извършването или развитието на нещо (растеж, темп, процес и под.). Противоп. забързвам. При разработването на нови лекарства за защита от диабет тип 2 ние се стремим да подобряваме инсулиновата резистентност, да откриваме лечения с по-малко странични ефекти, както и да забавяме развитието на диабета, за да направим усложненията по-леки. Леч., 2014, бр. 2 [еа]. Не е далеч денят, когато науката така ще е овладяла всички процеси в „лабораторията човек“, че по желание ще можем да се вмесваме в тях, ще можем да ги ускоряваме или забавяме. К, 1965, кн. 6, 20. И ако не ги [европейските фондове] използваме, ако не се заинтересуват и общини, и областни управители, и всеки един от нас поотделно, ние просто губим, забавяме темпото. Земя, 2008, бр. 194, 17. Липсата на нужната влага забавя растежа на повечето цветя.

4. Извършвам нещо не навреме; протакам, бавя. Станат ли майорът и майорката, самоварът трябва да ври и кипи в обедната стая. Това са първите срочни работи на Кънча, които той не смее ни минутка да забави. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 4, 231. – Двесте и шейсе и три гроша нали ми даде? И нали рекохме с файдата да бъдат триста? Ех, хайде сега, задето съм ти ги забавил, – някой и друг ден ще ти работя с воловете. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 153. // Отлагам извършването, настъпването на нещо. На следния ден, 10 януари, Димитър Общи намира своя край на бесилката. Залавянето на Апостола забавя изпълнението на неговата присъда. Ив. Унджиев, ВЛ, 352. Адлер забави отговора си с изкуствена кашлица и затътри протезата си към бюрото, на което седеше шефът. Д. Димов, Т, 518. Може както забавят така от месец на месец да се изрекат върху съдбата ми, ще ме оставят да умра така. Др. Цанков, ТМ (превод), 17. // Остар. Обикн. с отриц. и със следв. изр. със съюз да. Закъснявам с извършването на нещо. Добрите ми съседи селени не забавиха да се покажат и пред бае Пенча, че ме обичат. Ил. Блъсков, ДБ, 34. Асен не забавил да ся върне в България и да подигне всичките българе. Др. Цанков, КБИ, 70. Неговите отечески грижи и трудове не забавиха да се отпечатат и на неговото лице. Ил. Блъсков, КУ, 17. Господ забавя, но не забравя. Погов. забавям се, забавя се страд.

ЗАБА̀ВЯМ СЕ несв.; забàвя се св., непрех. 1. Идвам, пристигам, явявам се някъде или тръгвам, заминавам отнякъде по-късно от определеното или очакваното време; закъснявам. До започването на концерта оставаше само половин час, всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за които беше отишъл братовчедът Борис. Но той се забави. Й. Йовков, Разк. I, 172. – У-у, колко се забавих! – подзе Райка, която едва сега забележи, че беше се вече хубаво стъмнило. – Пусни ме, Ненко, по-скоро да си вървя. Т. Влайков, Съч. I, 146. // Обикн. с предл. с. Извършвам нещо по-бавно, отколкото трябва, завършвам го след определен за това час или срок; закъснявам. Да се забавяме безпричинно с разрешението на този, въпрос и сега, значи отново и може би завинаги да пропуснем подходящия момент. МБ, 1923, кн. 5 [еа]. Подгоровският районен комитет се забави с организирането на акцията и Росица Енева получи нареждане да замине веднага за Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 207.

2. За писмо, пратка – изпратен или доставен съм по-късно от определеното време. Заедно с писмото да ми телеграфирате, за да не би да ся забави писмото, да не дойде навреме. АНГ I, 48.

3. Намалявам скоростта на движението си. Противоп. забързвам се. Гроздан и Тачката прескочиха черковния двор и излязоха на уличката. Винаги предпазлив и съобразителен, Тачката се спираше често, ослушваше се и се оглеждаше на всички страни. Той се забави и остана назад. Гроздан крачеше пред него широко и бързо и не обръщаше внимание на нищо. Й. Йовков, Ж 1945, 187.

4. В съчет. с отвл. същ. растеж, темп, процес и под. Намалявам скоростта си на развитие. Без добра организация темповете на производство значително ще се забавят.

5. Задържам се за известно време някъде; застоявам се. Игнатица се дръпна от отворения прозорец, забави се за минута и се показа отново. Кр. Велков, СБ, 104. Стремски и Невена се забавиха в Париж около две недели. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 165. Палюнката събра с крак чергата и се люшна към вратата. Пъндито се забави, за да си сръбне още няколко глътки винце. К. Петканов, П, 133. Понеже нямаше известие за отхождането на чиновниците от Посолството, той не бърза да тръгне, а ся забави, докле да ся натъкмят поданиците. АНГ I, 22.

ЗАБА̀ВЯМ2, -иш, несв.; забàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да бавя2, да гледам дете. Забавила е деца от десетгодишна, та да припечелва по някой лев. забавям се, забавя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)