ЗАБАЙКА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира, който е разположен на изток от езерото Байкал (езеро в Източен Сибир, в Русия). Изведнъж той започва да говори на руски и уверява изумения си събеседник, че не е българин, а забайкалски казак и в полка служи като доброволец. Й. Йовков, Разк. I, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)