ЗАБАРАБАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; забарабаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да барабаня. Поручикът постоя замислен, загледа под вежди секретар-бирника и забарабани лекичко с дългите бели пръсти на дясната си ръка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. Щом първите дъждовни капки забарабаниха по неокапалите листа на крайпътната слива, старата пчела трепна и се озърна. А. Каралийчев, ЛС, 73. Стиснал Станчо барабана, дигнал пушилката надолу, и щом стигнал първата къща покрай града, извадил книжката, нагласил се и: – Тррр... тамтарара .. – забарабанил изкусно и събрал всичките циганчета от махалата. Чудомир, Избр. пр, 53-54.