ЗАБА̀РВАМ, -аш, несв.; забàрам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да барам. Дружка ни е в горье забарала, / да наберет сено коприняно, / да нахранит нунко-тому коня. Н. Геров, РБЯ II, 33. Стана в полунощ и забара в тъмното около постелята. забарвам се, забарам се страд., възвр. и взаим.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.