ЗАБАТА̀ЧВАМ, -аш, несв.; забатàча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Разг. Обърквам нещо, довеждам го до такова състояние, че трудно може да се оправи, да бъде поставено в ред. – Не гледай, че съм забатачил дюкяна си... нали виждаш, тоя комитет ми глътна всичкото внимание. Ст. Дичев, ЗС II, 608. Ние можем да бъдем уверени, че населението няма да пренесе новия товар; то не е правило борчовете, които забатачиха държавата. Г. Георгиев, Избр. пр, 51. – Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! Забатачиш ли работите – съд те чака. А. Гуляшки, СВ, 315. Забатачих сметките си. ● В съчет. с я (го). Разг. – Брей, че врътня ми направи тоя пущински заем! Но дано някак с него се позакърпя, че инак хептен съм я забатачил – утешаваше се той, като наваляше пътя към село. Хр. Радевски, Избр. пр III, 94. Ние го посъветвахме да си гледа плана по изкупуването и после да се представя за важен, защото, доколкото знаем, тяхната организация съвсем го е забатачила и прочее. В. Цонев, ЦВЛ, 23.
2. Прех. и непрех. Разг. Закъснявам с изплащането на нещо, не връщам навреме дълг, заем. – Много съм загазил в банката, Коте. Забатачил съм една моя полица. Т. Харманджиев, КВ, 438. Десетте лева щеше да внесе за встъпителен и членски внос. Тази сума не можеше да се пипа, защото секретарят трябва да даде пример на изправност пред касата на партийната група. Ако той забатачи, кой знай как ще тръгне по-нататък. Г. Караславов, Избр. съч. I, 277-278. Задлъжняхме, брате мой, / забатачихме до шия! / В днешния банкерски строй / бял ден не видяхме ние. Хр. Радевски, Избр. пр II, 126.
3. Непрех. Прен. Рядко. С предл. в. Попадам в някакво затрудено положение, което трудно може да се оправи; забатачвам се, затъвам. Забатачвам в работа. Δ Забатачвам в задачи. Δ Забатачвам в задължения.
4. Прех. Диал. Правя нещо да затъне. Забатачи колата в калта. Н. Геров, РБЯ II, 33.
5. Непрех. Диал. Потъвам донякъде в кал, вода и под.; затъвам. Най-сетне конете забатачиха в рядка кал, дълбока до колене. А. Каралийчев, ТР, 173. забатачвам се, забатача се страд. от забатачвам в 1, 2 и 4 знач.
ЗАБАТА̀ЧВАМ СЕ несв.; забатàча се св., непрех. Разг. 1. Обърквам се, изпадам в затруднено положение, от което не мога да изляза. Есенеска се прибра и Мито, – продължи чичо Стайко. – Мислех с него дано някак излезем из кривия път. Не-е, не можахме. Още повече се забатачихме. И сè по-дълбоко се забатачваме! Т. Влайков, Съч. II, 81. // За работа, дейност, проблем и под. – обърквам се, достигам до такова състояние, че трудно мога да се оправя. – Андрея, ние с тебе нема защо да гоним големи кярове. То се знай, че работата си ние няма да оставим да се забатачи, няма да оставим да ни каже някой, че сме некадърни за работа, но аз нема веке да тичам по големи кярове. Д. Талев, ПК, 449.
2. Обърквам сметките си, затъвам в дългове. – Получавах 500 лева месечно и все отгоре тях правех и дългове. За нищо не мислех! – Но в столицата е друго, Попов, има как да се пилее. – То е тъй, но когато се разпусне човек, може всякъде да се забатачи. А. Страшимиров, Съч. I, 70. Селяните още повече се забатачват, защото като общински съветници лихварите и техните послушници стоварят всички тегоби пак върху дребните земеделци, които по тоя начин още повече заборчляват и западат. Г. Георгиев, Избр. пр, 78.