ЗАБА̀ТКВАМ, -аш, несв.; забàткам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да баткам. Попът забатка най-напред свенливо, после подойде на себе си и разказа с всички подробности грозната постъпка на Трайчева. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 59. забатквам се, забаткам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)