ЗАБÈЖКА ж. 1. Книж. Отклоняване от общоприетото правилно поведение, становище в дадена област; увлечение. Като литературен критик Б. Ангелов – въпреки отделни забежки – е показал доста ценни качества: трезвост, задълбоченост, всестранност и темпераментност. Ив. Богданов, СП, 53.
2. Остар. Полит. Отклоняване от основната, генералната идеологическа норма и линия на поведение на комунистическата партия; уклон. Знаеше, че ще се измъкне от затвора и ще се бори пак, но вече наистина по болшевишки, без излишни увлечения, без леви забежки. П. Спасов, ХлХ, 446. Ефремов се мръщеше. – Кой знае какви поразии ще направиш из околията! Той угрижено клатеше глава. Ти си човек буен и имаш склонност към левичарски забежки, не мислиш държавнически! А. Гуляшки, ДВ, 211.
3. Разг. Извънбрачна връзка, любовно увлечение на семеен човек. Знаете, че артистите минават за много несериозни хора, но това не отговаря на истината. Е, понякога човек може да направи малка забежка, но става дума само за забежка. Нов., 2006, бр. 145 [еа]. Почти 80 процента от жените изневеряват „по любов“. Сред мъжете само 30% определят така причината за своята забежка. Тема, 2008, бр. 34 [еа]. Любовна забежка.