ЗАБЕЗПОКОЯ̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Започна да безпокоя. От края на миналия месец ме е забезпокоила за карти за почивка. забезпокоя се страд.
ЗАБЕЗПОКОЯ̀ СЕ св., непрех. Започна да се безпокоя. Властта се забезпокои. По улиците, из махленските кръчми започнаха все по-често да шарят стражари, военни патрули. В няколко къщи направиха обиск да търсят дезертьори. П. Здравков, НД, 93. „Излиза, че не напразно се е забезпокоила по мене моята Оличка-Моличка! – унесе се в тъжен размисъл Раденко.“ Б. Обретенов, С, 195.