ЗА̀БЕЛ м. и ж. Диал. Мазнина в ястие, точено и под. Султано мари, разточи един убав тиквеник, не жали ни забел, ни йейца, ни брашно. СбНУ ХLVIII, 229. Каква забел тури на баницата – масло ле, ели мас? На баница фного забел се туре. Ич не е убава забел от лой. СбНУ ХLVIII, 450.