ЗАБЕЛÈЖАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от забележам1 и от забележам се; забелязване1, забележване1.
ЗАБЕЛÈЖАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от забележам2 и от забележам се; забелязване2, забележване2. Па пак намираше време и да прави опити въз животни и да напише много лекарски книги. До това достигна Хентер с учение и забележане по-напреж своите мисли и съглядвания. Й. Груев, СП (превод), 94.