ЗАБЕЛÈЖВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); забелèжа, -иш, мин. св. забеля̀зах и (остар. и диал.) забелèжих, прич. мин. св. деят. забеля̀зал и (остар. и диал.) забелèжил, прич. мин. страд. забеля̀зан и (остар. и диал.) забелèжен, св., прех. Забелязвам1; забележам1. Забележвате ли как лека-полека почнаха да изпълнят на повърхността консерваторите и наченаха като охлюви да си подават рогцата. Ал. Константинов, Съч., 17. Нему му дойде на ума и това още, че Ненко досущ прилича на Раденчо. И той се даже зачуди как досега не е мислил за тия работи, и как не е забележвал тая прилика. Т. Влайков, Съч. I, 129. Видяхме I и II книжка на цариградското „повременно списание“ „Читалище“ от настоящата година и с удоволствие забележваме, че то ако и да са не е оправило, то барем има намерение да ся оправи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 355. забележвам се, забележа се страд. и взаим.

ЗАБЕЛÈЖВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); забелèжа се св., непрех. Забелязвам се; забележам се. Птиците млъкват. Само тук-таме се чуват още някои гласове, които през деня не са се забележвали в общий шум. Т. Икономов, ЧПГ, 82. Народите дето обичаите и охолността владат, забележват са по якостта и по самородната хубост. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 24. Всякой непризнателен ся забележва като лукав и лош человек. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.

ЗАБЕЛÈЖВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); забелèжа, -иш, мин. св. забеля̀зах и (остар. и диал.) забелèжих, прич. мин. св. деят. забеля̀зал и (остар. и диал.) забелèжил, прич. мин. страд. забеля̀зан и (остар. и диал.) забелèжен, св., прех. Забелязвам2; забележам2. Хаджи Смион забележва на публиката, че плачът е голямо изкуство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 102. забележвам се, забележа се страд. Заплатеното даждие са забележва в двойната му [на просителя] записка, която се плаща на касата. ДЗОИ I (превод), 119. Дърветата, които са сгодни за траверси и за керестета, ще ся забележват с думга и ще ся отделят. Дун., 1876, бр. 1056, 1.

Нима го е забележил господ на ухото. Диал. Казва се на човек, който се хвали, че господ му дава много имане като предупреждение, че това няма винаги да бъде така.


Източник: Речник на българския език (онлайн)