ЗАБЕЛÈЖВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от забележвам1 и от забележвам се; забелязване1, забележане1.
ЗАБЕЛÈЖВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от забележвам2 и от забележвам се; забелязване2, забележане2. – Пази боже от калпав брич и от неучена жена. И баба Ева се оттегляше засрамена на страна след това внушително забележване. Ив. Вазов, Съч. VI, 117. – Аз не съм толкова невещ, както ма ти мислиш. Децата ся засмяха на Живковото забележване. П. Бобеков, БВК (побълг.), 9. Николов, като изписва потребата на една аритметика, прилепва и някои забележвания на нашия език. БО, 1846, бр. 2, 5.
◊ За забележване е. Остар. Книж. За забелязване е. Тоя период е за забележване, защото българското царство покрай Дунава ся е основало съще така, както са основало сетне и руското царство. Др. Цанков, КБИ, 13.