ЗАБЕЛЕЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се види, да се забележи. В тропиците обаче, където голям брой змии живеят по дърветата, много от тях имат зеления цвят на разкошната тропическа растителност. Това ги прави трудно забележими. М. Йосифов, ЗФБ, 17. Растежът на новите рога го безпокоеше [стария елен] с постоянния сърбеж. Този растеж беше тъй буен, че с всеки изминат ден новите рога ставаха все по-забележими. Ем. Станев, ПЕГ, 19. На вратата той се обърна и изгледа подигравателно съперника си. То беше един съвсем кротък, едва забележим поглед, ала той реши всичко. Ст. Дичев, ЗС I, 46. Забележими са дори и белезите, които е оставило турското робство по тия земи. Ив. Мирски, ПДЗ, 37. От нивите излиташе тънка, копринена пара, едва забележима за здравото отморено око. Г. Караславов, Тат., 37. Едва забележими бръчки. Едва забележимо трепване. Едва забележимо накуцване.
2. Обикн. в съчет. с едва. Който може да се усети, да се почувства, да се схване; доловим. Планината подемаше виковете им, върховете ги препредаваха като щафета един на друг, докато накрая ухото улавяше едва забележима въздишка. Й. Радичков, СР, 41. Консулът заговори на книжовен български език, със забележим чужд акцент. Д. Талев, ГЧ, 60.
3. Който изпъква по сила, големина; подчертан, явен. Кръстников ме погледна със забележим интерес, но нищо не отвърна. П. Вежинов, НС, 48. Силите на притегляне от страна на планетите на слънчевата система са толкова малки, че докато ракетата не стигне близо до тези планети, те не ѝ оказват забележимо влияние. Р. Радулов, ИГ, 137. Другарката, която ѝ даваше ръкописите за бюлетина – енергична, черна, с доста забележими мустаци и рошава бенка, – при последната среща ѝ рече: „Момиче, за тебе тука няма живот“. В. Андреев, ПР, 56. Забележимо любопитство.