ЗАБЕЛЕЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отличава, изпъква, известен е с постиженията си, с делата си в дадена област; бележит, изтъкнат, прочут. Той е бил гениален поет и писател, забележителен историк, значителен философ, един от големите познавачи на сравнителната анатомия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 346. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Най-забележителен в лика на тия протестующи духове бил Иван Рилски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. Забележителна личност. Забележителен човек. Забележителен оратор. Забележителен поет.
2. Който е свързан с прочута, общественозначима личност или дело; бележит. Забележителна дата. Забележителен юбилей. Забележителна годишнина.
3. Който се отличава с положителните си качества и достойнства. – Не съм съгласен! – възпротивих се аз. – В Берлинската галерия има забележителни платна. Др. Асенов, СВ, 39. Богомилството е една от забележителните ереси в Християнската черкова и има голямо значение в живота на християнството въобще. Р. Каролев, УБЧИ, 89. Забележителен труд. Забележителна реч. Забележителен подвиг. // Който е достоен за внимание, за отбелязване. Из пътя като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 12. Редовен рейс за разглеждане по-забележителните места в София и околностите пуска от идущата седмица „Балкантурист“. РД, 1949, бр. 17, 5. Стремски и Невенка се забавиха в Париж около две недели. Те бяха изгледали всичко забележително в него и околностите му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 165.
4. Който се отличава, изпъква поради голямото си съществено, решаващо значение; важен, значителен. Писмата, които изпраща по време на залавянето и смъртта на Левски, са забележителни документи за висока революционна дейност и активност. Ив. Унджиев, ВЛ, 310. Оттогава доста забележителни работи се случиха в нашата селска група. Игнат, както знаеш, след ареста по своя инициатива обърна бакалницата си в клуб. Кр. Велков, СБ, 87. Никакво забележително сблъскване не беше произлязло още между войските на двете воюещи страни. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Най-забележителният факт е, че българските комитети в Букурещ и тук работят върху организуванието на „народната отбрана“ с пълна енергия. НБ, 1877, бр. 57, 223. Средните векове прославили са с много лични изнамервания и открития. Ние тук ще забележим по-забележителните от тях. ВИ, 125.
5. Който е много голям по степен или по размери; значителен. Въпреки че работата му беше не особено привлекателна, това не пречеше да я върши със забележително усърдие и любов. Кр. Велков, СБ, 35. Той е заминал доволно възрастен в Русия да се учи, но със забележителна бързина е усвоил руския език, на който и е почнал най-първо да пише. К. Величков, ПССъч. VIII, 30. Нерядко ледът достига толкоз забележителна дебелина, щото наглед заприлича на бял прозрачен или зеленикав камък. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 44. Забележителен успех. Забележително благородство. Забележителен талант. Забележителна хубост. Забележителна чистота. Забележителна упоритост. Забележително старание.
6. Като сказ. опред. и с предл. по. Който се отличава по нещо от останалите. Иван Моката беше забележителен по това, че не говореше много и когато да говори, говореше все алегорически по сложните действия на занаята. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 38. Един друг извор е забележителен по това, че горещата му вода извира из водата на една воденична вада. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 43. Зеба или индийския бик бива от серий или белий шар, забележителен по двете си гърбици от мас и по приятния и ароматен вкус на месото си. С. Бобчев, ПОС (превод), 228.
7. Който е необичаен, особен. Алекси се ослуша – нищо забележително. Отгоре потропваха както обикновено. Сп. Йончев, СбСт, 147. Поройните облаци нямат някоя забележителна форма. Те ся различават от другите само с равномерния си пепелян шар и по обточените си краища. И. Гюзелев, РФ, 430-431. В първите дни на пътуването нищо забележително не им ся случи. П. Кисимов, ОА II (превод), 69.
8. Остар. Който е ясно изразен; видим, явен. Подгласникът на папския престол трябва да бъде стар поне на 55 години и не трябва да има някой забележителен недостатък. ИЗ, 1877, 175.