ЗАБÈЛЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); забèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Забелвам1. забелям се, забеля се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАБЕЛЯ̀М2, -яш, несв. (остар. и диал.); забèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Забелвам2. Тя се прилепи до него, като се присягаше за небелена мамула и когато взе, не се отдръпна вече; мамула изправи в пола ѝ, като го понатискаше, забеляше го от едната страна. Ил. Волен, БХ, 137. забелям се, забеля се страд.
ЗАБÈЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); забèля се св., непрех. Забелвам се.