ЗАБИКА̀ЛЯМ, -яш, несв.; забиколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар., сега простонар. Заобикалям2. Високи гористи върхове забикалят живописно отвред хубавия и богат маджарски градец. Ив. Вазов, Съч. XI, 33. Много пъти параходът забикаля цял час, доде да сполучи и да се запре при тоя тесен мост. С, 1872, бр. 39, 310. Кара Мустафа са реши да обсади Виена. Той забиколи града и го накара да изпита ужасите на страшната обсада. С. Бобчев, СОИ (превод), 129. Според разказанието на дяда Стояна, по тие места твърде начесто забикалял хайдушкият войвода Димитър Калачлията. З. Стоянов, ЗБВ I, 208. забикалям се, забиколя се страд.