ЗАБИКÒЛКА ж. Остар., сега простонар. Обикн. мн. Заобикалка, заобиколка, забикалка. Само подир дълги забиколки и разпитвания за нивята, за тогова или оногова в Дермендере, за скъпотията, за времето той му каза: – А кого сте си намислили да изберете за депутат? Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа]. Той реши да иде на Овчери, най-верното му село, което най-често спохождаше в забиколките си. СбНУ I [еа].