ЗАБИНТÒВАМ, -аш, несв. и св., прех. Бинтовам. Противоп. разбинтовам. Лекарят забинтова ръката ми. Δ Сестрата беше забинтовала главата на войника така, че той едва виждаше през превръзката. забинтовам се страд. и възвр. Върху поразеното място се поставя чиста платнена марля или кърпа, леко овлажнена с вода или разреден спирт, и внимателно се забинтова. Ил. Петков и др., КВБ, 137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)