ЗАБЍРАМ1, -аш, несв.; заберà, -èш, мин. св. забрàх, св., прех. Започвам да бера1. Твойта кошница е пълна / с алени малини. / От зори си ги забрала / със розови пръсти. Ив. Вазов, Съч. I, 131. Забрали сме лозето от вчера и още не можем да го оберем. Δ Децата нагазиха в градината и забраха цветята. забирам се, забера се страд.
ЗАБЍРАМ2, -аш, несв.; заберà, -èш, мин. св. забрàх, св., непрех. Започвам да бера2; загноявам. Заваля сняг, затрупа ги [опълченците], скри ги в землянките като в леговища. Премръзнаха ръцете им – забраха. Д. Габе, МГ, 203. От сълзи ли би, от кое би – да би, ама Кета заболе с очите. Почервенеха, па отекоха, па забраха. М. Георгиев, Избр. разк., 238. Превържете Чен добре, / раната е чак от вчера, / може би ще забере! Ив. Радоев, КХЛ, 27. Пръстът ми забира. Δ Кракът ми забра.
ЗАБЍРАМ3, -аш, несв.; заберà, -èш, мин. св. забрàх, св., прех. 1. Разг. Принуждавам някого или нещо да върви с мене; подкарвам, подбирам. С бой, с викове те забраха със себе си всички млади и по-здрави мъже и ги откараха на работа в планината. Вл. Полянов, БВП, 14. Цялата работа въртеше Кара Мустафа. Той забираше селяните заедно с работния им добитък и на сюрии ги подкарваше на спахийските ниви. М. Марчевски, П, 50. Ния веднага изпрати Неда да съобщи на старите, че заптии бяха забрали Лазара. Д. Талев, ПК, 583. Братан скачаше и с овчарската тояга бързо се прехвърляше при стадото, забираше го и го връщаше. Ст. Даскалов, ЗС, 11. – Хайде да си ходим! – прекъсна Гого всички разговори и прати няколко момчета да заберат добитъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 268. Турци му силом забрали / първото либе убаво / и мила сестра Калина, / забрали и закарали. Нар. пес., СбНУ III, 29. // Разг. Вземам, повеждам някого със себе си; подбирам. Тя извика Тотка и Нонка, забраха децата и се отдалечиха из гората да търсят стари шишарки за детски играчки. К. Петканов, ЗлЗ, 240. Деша ставаше сутрин рано, забираше другарките си и отиваха да плевят. Ст. Даскалов, СД, 570. – Но аз, като пришълец, право да си кажа, се побоях от измама. Рано сутринта забрах жена си и двамата през плетища, дворове и градини се скрихме в храсталаците край Въча. Г. Караиванов, П, 15. Като свършват калесванието, от момкови отиват у кума, когото забират заедно със сичката му дружина и ги довеждат у момкови. СбНУ VII, 57.
2. Прен. Завличам нещо, като го отнасям или разпилявам; подбирам. Студен ветрец забираше снежен прах от стрехите и сградите, заглаждаше острите ръбове на вкопаната в средата на пътя пътечка. М. Яворски, ХСП, 220. И той помъкна колесара през пънове и коренища, през тресавища и тайни просеки. Помъкна го, защото тромавите колела се запъваха сред камънака, забираха и влачеха еловия вършинак, затъваха в калта. Цв. Ангелов, ЧД, 24. Чичо Сава хвана кучето за единия крак и го повлече през двора към градината. Черната, остра козина лъщеше на утринното слънце и забираше като гребло праха и сламата отпреде си. К. Калчев, ПИЖ, 80. забирам се, забера се страд.
ЗАБЍРАМ4, -аш, несв.; заберà, -èш, мин. св. забрàх, св., прех. 1. Разг. Започвам да се карам на някого, да го хокам или да го бия; подбирам, насмитам. Ала по изражението на лицето му, по стойката му можеше да се забележи, че нещо го гризе отвътре. Па и каквато бе жена му, току го забра: – Какво си се окумил... Стягай се. Дръж се малко на положение. Кр. Григоров, Н, 43. – Ходих аз да я придумвам да се прибере, а тя още от вратата ме забра: – Няма да се върна, каже, не ми трябва твоят кьопчо. Ем. Манов, ДСР, 456. Разпалили голям огън, теглили ножа на едното шиле, почнали вече да препичат шишовете на жаравината, когато от тъмното изскокнали някакви пребрадени страшилища и ги забрали с криваците. О. Василев, ЖБ, 10. Грабнала баба ръжена, че като забрала дядото: – Ах, ти, дъртако, с мене ли ще се подиграваш! Наложила му бабата гърба с ръжена. Елин Пелин, ПР, 180.
2. Остар. и диал. Със съюз да и следв. гл. Означава началния момент на действието, изразявано от втория глагол; почвам, започвам1, подхващам. Сички се натрупаха около пълната паница с увареното ястие и лакомо, лакомо забраха да лапат. Лат., 1885, кн. 9, 15. Отваря си сега Величко сладките уста и забира да приказва от дневното евангелие, зарежда добрините от съгласието, от братската любов. Ил. Блъсков, ДБ, 95. Кога забереше да вика, да кълне, то да си запушиш ушите, за да не я слушаш. Лил., 1884, кн. 7, 28. Подбудени от завист, няколко първи цариградски търговци забраха да притесняват българските търговци в Цариград и Солун и да им зимат без мяра мито. Д. Войников, КБИ, 86.
3. Диал. За човек – започвам1, подкарвам, начевам определена година от възрастта си; подбирам. – По Димитровден, да ни е жива, деветнайсет ще забере. И виж, че потропал някой на вратата ни. Кой няма да я поиска? И. Петров, НЛ, 24. забирам се, забера се страд.