ЗАБЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забия2 като прил. Който чрез удар или натиск е забоден, вкаран дълбоко навътре в нещо. Той усети мъчителни болки в сърцето си – там сякаш имаше забит лютив, остър трън, който навлизаше все по-дълбоко в тъканта. А. Гуляшки, Л, 79. В дясното му рамо стърчеше забит нож. Извадих го. Стоев изстена. Й. Демиров и др., ОС, 74.
◊ Забит кол нямам. Диал. Никакъв имот, къща, сграда и под. нямам. – Бедняци ще ни управляват! Той няма един забит кол, изтъпанили го министър. Той има ли нещо в тази държава, че да трепери над нея? Ст. Л. Костов, Г, 30. Учителят Давидов тайно събирал вечер някои селяни, все от крайненците, ония дето нямат забит кол, както казваше кметът. Й. Йовков, ЧКГ, 50.
ЗАБЍТ, мн. забѝти, м. Остар. Забитин. – Ти ли си коджабашията? – попита бинбашията на турски. – Аз, забит ефенди – отговори Анте. Д. Талев, И, 440. Благодаря ви заради рекомандацията, дето бяхте дали за новия тукашен забит. АНГ I, 108.
– Друга форма: заабѝт.