ЗАБЍТИН, мн. забѝти, м. В турската империя – управител на град или село като представител на полицейската власт; забит. Явиха, че панагюрци още владеят Панагюрище, че копривщенци убили забитина си и че много села в Средна гора вдигнали оръжието. Ив. Вазов, Съч. VII, 154. Падишахът даваше много ориз. Ама султановите забити ти стояха над главата – щом отмерят зърното, полегнат на синора и не мръдват, докато не пуснеш сетното зрънце в браздата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 118. – Кой си ти бре! – викна ханджията. – Ти ли ще ми заповедваш що да правя? Аз и от забитина не се плаша. Д. Талев, И, 441.
– От араб. през тур. zabit ‘офицер’. – Друга форма: заабѝтин.