ЗАБИТЛЪ̀К, мн. няма, м. В турската империя – полицейска власт. Ама утре рано, у зори още, у град да си при миролоя! .. Знам ли я що ме чака? Забитлък е това, не е шега, като те вика – ще идеш! М. Георгиев, Избр. разк., 212-213.
– От тур. zabitlɩk.
