ЗАБЛАГОДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заблагодаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да благодаря. Мана я изпрати до портата. Там бабичката отново заблагодари, почна да благославя, че тази къща добро я чака. Кл. Цачев, ГЗ, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)