ЗАБЛАГОРАЗСЪ̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Книж. Намеря за добре. Подробностите и формалностите по продажбата и покупката ще станат, когато ти заблагоразсъдиш. Ив. Вазов, НП, 36.
– От рус. заблагорассудить.
