ЗАБЛАГОУХА̀ВАМ, -аш, несв.; заблагоухàя, -àеш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да благоухая. Тя отвори малкото шишенце с парфюм и цялата стая зоблагоуха от аромата му. ● Обр. Тая любов зацъфтя и заблагоуха в душата му при другата любов. Ив. Вазов, Съч. XXII, 75.