ЗАБЛАЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; заблажà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да блажа1, да ям блажно. Последните три дни от постите възрастните не слагаха троха хляб. Заблажаваха на Великден. Вл. Свинтила, СЗЗ, 19.
ЗАБЛАЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; заблажà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Прибавям на ястие мазнина да стане блажно. Кажи ми, дъще, да зная, / да пратя риба да хванат / от наш'та река, / със шарлан да я заблажа, / Марийке, да те погостя, / от срама да се отсрамя, / както си мога и зная. Ц. Церковски, Съч. II, 189. Заблажѝ боба, след като се свари. заблажавам се, заблажа се страд.