ЗАБЛАТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заблатя като прил. Който се е превърнал в блато; блатясал. Открай време населението, което живее в заблатени местности, е свързвало болестта малария с вредното действие на лошия въздух. Е. Головински, ВК, 20. Заблатена ливада.