ЗАБЛАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заблатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Превръщам някаква площ в блато. Най-богатите земи край Дунава страдат от многоводие – високата подпочвена вода ги заблатява. Н. Тихолов, ДКД, 177. По-други са реките в Източен Памир. Те текат бавно по широки и слабо наклонени долини. Някои от тях заблатяват местата, през които минават. Ст. Петров, П, 60. заблатявам се, заблатя се страд.
ЗАБЛАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; заблатя̀ се св., непрех. Превръщам се в блато. Околовръст растели шипкови храсти и пролетно време пъстри дъги на диви рози обшивали бреговете. Сетне езерото се заблатило. Д. Вълев, Ж, 11. Направиха се отводнителни канали, за да не се заблатява местността. С. Ставрев, ТСП, 42.