ЗАБЛÈЙВАМ, -аш, несв.; заблèя, -èеш, мин. св. забля̀х и (остар.) заблèях, прич. мин. св. деят. забля̀л, -а, -о, мн. заблèли и (остар.) заблèял, св., непрех. Започвам да блея. На лъките край манастирските воденици разполагаха търгове, изникваха шатри, заблейваха овни, мучаха ялови крави за клане. Ем. Станев, А, 75. Овцете заблейвали гладни и жадни. Й. Вълчев, РЗ, 25. Заблеяло ми агънце / сутрина рано пред слънце, / цяло ми стадо разблея. Ем. Попдимитров, ПМ, 35.