ЗАБЛЕНУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. и непрех. Започвам да се унасям в блянове, да бленувам. Запозна ни братовчед ѝ. Тя едва ми подаде ръка, но сякаш магьосница ме докосна, и аз забленувах. О. Василев, ЖБ, 289. Двама забленувахме легендата на щастието. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 320.
2. Непрех. Остар. Забълнувам. Покрай тоя телесен напон и душата търпи много; умът понякога на часа ся побръка и родилката забленува. Й. Груев, КН 7 (превод), 40.