ЗАБЛÈЩВАМ, -аш, несв.; заблèщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да блèщя. – Сега, Бояна, сега да видим арапите какво ще правят! – Заскача той, заблещи очи и засочи револвера към ъглите на зимника, като че там се криеха арапите. Ц. Церковски, Съч. III, 146. – Какво заблещи очи, сякаш не си виждал самолет? заблещвам се, заблещя се страд.
ЗАБЛÈЩВАМ СЕ несв.; заблèщя се св., непрех. Разг. Започвам да се блещя. – Ама корав кешишин, брей!... Гъбав е, гъбав, ти казвам, с алтъни! Какво не го тимариха цяла нощ – като се заблещи, като стисна зъби – онемя! К. Константинов, СЧЗ, 37.