ЗАБЛЕЩУ̀КВАМ, -аш, несв.; заблещу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да блещукам. Разрови огнището и малки въгленчета заблещукаха в пепелта. Той взе една разпалена главня и светна към полицата. Ст. Даскалов, ПЯ, 12. Звездиците заблещукват на тихото небе. Ив. Вазов, БП, 152. Заблещукаха росни капки по обрулените листа от бурята. А. Каралийчев, СР, 49. Най-напред широко отворени сини очички, но ето че клепките се свиват, любопитството заблещуква и очичките започват да следят дори най-малкото ви движение. Ст. Л. Костов, М, 47.