ЗАБЛУДÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заблудя като прил. 1. Който има погрешна, лъжлива представа, схващане за нещо, не вижда, не възприема нещата и явленията реално, такива каквито са (обикн. поради прекалено доверие в някого или нещо, липса на достатъчно осведоменост и др.); заслепен. „Ако Вие, г-да делегати, не анкетирате делата на управителния и контролния съвети, аз ви заявявам, че сте заблудени кооператори.“ ЗГ, 1922, бр. 18, 1.
2. Който е объркал, изгубил пътя, посоката, в която трябва да върви, да се движи. От време на време, по стар навик, някой от нас излизаше да вика, за да проверява дали няма заблудени туристи близо до хижата, но бързо се прибираше с предупреждението, че не може да се види нищо в тъмнината. БТ, 1931, кн. 4 [еа]. Заблуден куршум.
◊ Заблудена овца. Книж. 1. Човек, който не постъпва, както трябва. Тези хора са заблудени овце и мислят, че с насилие и жестокост може да се върши някакво добро. 2. Човек, обикн. християнин, който се отказва от вярата си и става безбожник или приема друга вяра. Той немилостиво бичуваше заблудените овци, които се отбиваха от лоното на православната църква, за да се потопят в богомилската скверн. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11.