ЗАБЛУДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Лице, което заблуждава. Ако уважаваме себе си, би трябвало да бъдем поне малко добросъвестни. Защото най-лекото обвинение, което ни се пада, е – че се явяваме сред масата [народа] заблудители от съвсем долна проба. П. К. Яворов, ХК, 70-71. Когато те [работниците] обърнат гръб на своите заблудители, за да влязат в редовете на социалдемокрацията, те ще направят и най-много за „възтържествуването на демокрацията“. Г. Георгиев, Избр. пр, 409.