ЗАБЛУЖДА̀ВАМ1, -аш, несв.; заблуждàя, -àеш, мин. св. заблуждàх, св., непрех. Рядко. Започвам да блуждая. Даскал Стефан скоро разбра, че и Кондовата душа е заблуждала вън от пътя. Д. Немиров, Б, 58. Той заблужда из непрогледния мрак, търсейки вратата на стаята.
ЗАБЛУЖДА̀ВАМ2, -аш, несв.; заблудя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Неволно или умишлено създавам лъжлива представа, схващане у някого за нещо или го осведомявам неправилно, погрешно; мамя, лъ̀жа. Имаше много хора. Петра се съвзе, уплаши се, че ще я видят и ще я познаят. И за да ги заблуди, тя почна да се навежда, като уж събираше и туряше нещо в престилката си. Й. Йовков, Ж 1920, 28. Той каза сухо и недоволно: – Поне вие се научете да не ме заблуждавате. Опитайте се да ми казвате истината. В. Геновска, СГ, 156. – Когато дойдох на гара Борово, другарите ми го препоръчаха като отличен работник. Но след време се убедих, че той умело е заблуждавал другарите. М. Марчевски, П, 290.
2. Неволно или умишлено създавам у някого погрешна представа за местонахождението си; дезориентирам. Докато той е задържал и заблуждавал стражарите с гърмежи по различни посоки, другите трима конспиратори успели да се измъкнат по тоя подземен изход и да се спасят. М. Грубешлиева, ПИУ, 300. Тоя гъстак не би могъл да го укрие, защото, ако той заблудеше гонителите, то псетата щеха да го намерят. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 173. Около четвърт час криволичим насам-натам из гората. Наистина тигърът е много хитър, той се е движил на зиг-заг с едничкото желание да ни заблуди. П. Незнакомов, МА, 66. заблуждавам се, заблудя се страд.
ЗАБЛУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; заблудя̀ се св., непрех. 1. Създавам си лъжлива представа, погрешно мнение, схващане за някого или за нещо; лъжа се, излъгвам се. Той го взе за един важен чиновник от едно министерство в София. Но скоро се убеди, че се заблуждава и че пътникът е чужденец. Ив. Вазов, Съч. XXV, 157. Един ден Галунка каза на Василена: – Как може дотолкоз да се заблудиш и да се лъжеш? Как вярваш на туй, което ти казва Захария? Й. Йовков, АМГ, 107. Човек е склонен да се залъгва, да се заблуждава за своите достойнства и не са чести такива мигове в човешкия живот – мигове на изпитание. Д. Талев, И, 293.
2. Обърквам, изгубвам пътя, посоката, в която трябва да вървя; загубвам се, изгубвам се. Другарите ми се върнаха от върха. Те нищо не видели от мъглата, а само се заблудили из нея. Ив. Вазов, Съч. XVII, 74. Скоро ги застигнала мъгла – най-страшният враг на рибарите. Връщали се измръзнали от студената влага, не смеели да се отдалечават от кораба, за да не се заблудят. К, 1963, кн. 3, 19-20. – Че как попаднахте тук! – Объркахме пътя, заблудихме се... – Та много късно сте тръгнали! – каза гласът. Ив. Мартинов, ПМ, 225-226. Дори и да се е заблудил из гората, кучето ще го доведе. М. Марчевски, ТС, 102.