ЗАБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; заблъ̀скам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да блъскам. Когато ромеите ги заблъскаха обратно, нещастниците викаха сърцераздирателно, дърпаха се, влачеха се по земята. А. Дончев, СВС, 727. Гръмна пушка и някой заблъска силно залостената здраво врата. П. Здравков, НД, 196. Вятърът заблъска отгоре, повлякъл гъсти струи вода. Булевардът се замъгли в облаци, капки и пара. Б. Райнов, ЧЪ, 85. Поповете заблъскаха старите мелодични камбани. Напълниха с камбанен звън зашумения оряховски дол. А. Каралийчев, ЦД, 36. Дисагите бяха пълни с жълтици... Сърцето на Дели Миндо заблъска лудо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 81. Един ден обаче кир Панайотис забеляза, че Арсо му се криви зад гърба, обърна се и го повали на земята, заблъска го с нозе и ръце по своята изпитана система. Цв. Минков, МЗ, 25. Неприятелската артилерия заблъска със страшна сила. Един снаряд падна в окопите и засипа няколко души. К. Петканов, МЗК, 191. заблъсквам се, заблъскам се страд., възвр. и взаим. Хората отвън се развикаха уплашено и запритичваха насам-натам. Горе затрополяха стъпки, заблъскаха се врати. Кл. Цачев, ГЗ, 124. Магу не отговори. Той се заблъска по бедрата с дългите си ръце и само повтаряше: – Ао, ао! Елин Пелин, ЯБЛ, 143. Някой от тълпата извика: – Бягайте, конница иде! Тълпата се обърка, едни други се заблъскаха и за миг улицата запустя. К. Петканов, В, 247.
ЗАБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; заблъ̀скам се св., непрех. Започвам да се блъскам. Тълпата растеше. Сред нея се заблъска висок старец с нахлупена до над вежди капа. А. Страшимиров, Съч. V, 420. Стана прав и забърза, заблъска се в буците на неравната земя. К. Петканов, ОБ, 60. Мъжете отидоха на война, а жените се заблъскаха от сутрин до вечер по нивите.