ЗАБЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; забля̀скам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да бляскам. Забляскаха лопати и пясък почна да хрущи под тях. Й. Радичков, ГП, 36. Хъшовете се разгълчаха буйно помежду си, очите забляскаха. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. И ако рядко слънчев лъч пробие листвения шатър, / на дъното заблясква сякаш един изкъпан изумруд. А. Германов, М, 13.
2. Безл. заблясква, забляска. Започват да се явяват светкавици; засвятква, заблясква се.
ЗАБЛЯ̀СКВА СЕ несв.; забля̀ска се св., безл. Започват да се явяват светкавици; засвятква се, заблясква.
– Друга (диал.) форма: заблъ̀сквам.