ЗАБОБÒТВАМ, -аш, несв.; забобòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да боботя. Откъм Витоша забоботи гръм, разтърси целия град и бавно заглъхна далеч отвъд планината. В. Геновска, СГ, 463. Ехото дойде при него, удвоено от дебелите зидани стени, заблъска се в купола и забоботи глухо, като в среднощна тишина. Г. Манов, КД, 112. Изведнъж моторът забоботи, фаровете прорязаха тъмнината, камионът започна да набира все по-голяма скорост. Д. Ангелов, ЖС, 565.
– Друга (остар.) форма: забубòтвам.