ЗАБОГАТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от забогатявам. Преди две години се пусна слух, че братята забогатели по нечестен начин. Тяхното пристигане в града възбуди духовете до такава степен, че в кръчмите и в кафенетата говореха все за братята и за тяхното забогатяване. Ем. Станев, ИК I и II, 241. Казахме и повтаряме, че без охолен поминък, без едно малко-много забогатяване продигането на народа в нравствено и умствено отношение е невъзможно. Ступ., 1875, бр. 5, 34.