ЗАБÒДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забода2 като прил. Който е вкаран, втикнат в нещо с цел да се задържи. Конусообразните кипариси, като малки забодени стръкчета, се тъмнееха долу в равнината. ШС, 1927, бр. 13 [еа]. Съгледах един дебел помак с бяла чалма на кон и запасан със селях, на който имаше забодени два пищова и един ятаган с бели колаци. Ив. Докторов, ЗД, 47. Тогава модерната елха, окичена с чужди дрънкала и играчки ще ни бъде по-мила, щом сме забравили боговицата със забодената свещ, вареното жито и благословията на най-стария. Р, 1927, бр. 237, 1.