ЗАБОЗА̀ВАМ, -аш, несв.; забозàя, -àеш, мин. св. забозàх, св., непрех. Започвам да бозая. Ще изнесе ведрото с помия да го сложи пред кравата, ще пусне телето да забозае, па след малко ще му турне юларчето, ще го отбие и ще го върже настрана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 202. Пък галенцата ѝ [на кравата] бяха едни отръсни! Като се изправяха на краката си и почнеха да търсят самички да забозаят. Ил. Волен, МДС, 100.