ЗАБÒЙ1, -òят, -òя, мн. забòи, м. Спец. Място, участък в галерия на мина или рудник, където се разработват земните пластове за добиване на въглища, руда и др. Пристигаме на забоя – там, където полуголи рудничари с компресори в ръце свличат въглищните пластове. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Галерията свършваше с метално дъно. Забоят блестеше, като че по скалите беше плиснат разтопен калай. Х. Русев, ПЗ, 25. През тия години един ден Кадир го запита дали иска да стане истински миньор, да работи с компресорния пистолет и копачката на забоите. Вл. Полянов, БВП, 19.
– Рус. забой.
ЗАБÒЙ2, -òят, -òя, мн. забòи, м. Диал. Четириъгълна продълговата дървена част на рало, към която се закрепва палешникът.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.