ЗАБÒЙЧИК, мн. -ци, м. Работник специалист, който работи в забой1 на мина, рудник. Бай Динко закаляваше бургиите до сивозелено, а Садък изкарваше най-много руда от всички забойчици, които работеха на тоя хоризонт. Х. Русев, ПЗ, 184. Газът със свистене излизаше от забоя. Водата за секунди изпълни дъното на галерията и застрашително наближи помпата. Забойчиците започнаха трескаво да демонтират. СП, 1958, бр. 150, 1.
– От рус. забойщик.