ЗАБОРА̀ВЯМ1, -яш, несв.; заборàвя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Обикн. с предл. с. Започвам да боравя. Той не беше стрелял с пушка, но заборави сръчно с оръжието. Δ При постъпването си в завода той свикна бързо и заборави умело с машините.
ЗАБОРА̀ВЯМ2, -яш, несв.; заборàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Забравям. – Чакай сега пък аз да те гостя с малко сиренце. Бръкна в торбата си и измъкна захлупците. И като ги отвори, се удари по челото: – Брей, я съм го изял, па съм заборавил. А. Каралийчев, В, 9. Ние не трябва да заборавяме, че тия, които не пожертвуват сичко, що имат за своята свобода, не са достойни за нея. НБ, 1877, бр. 75, 2. Някога не можеш да помниш името на някое дете или момиче и казуваш, че си го заборавил. Псих. 1861, 98. Хубава си моя горо, / .. / А комуто стане нужда веч да та остави, / той не може дорде е жив / да та заборави. Л. Каравелов, Съч. I, 127. заборавям се, заборавя се страд. и взаим. Народното съзнание изчезна с много малко изключение, а славното минало почти съвършено ся заборави. Г. Бенев, БК (превод), 9.
ЗАБОРА̀ВЯМ СЕ несв.; заборàвя се св., непрех. Остар. и диал. Забравям се. Ако ми каже лошава дума, то аз твърде лесно мога да са заборава и да го удара; а от това щат да произлязат още по-лошави сетнини. П. Хитов, МП, 55. Веселбата бе и пияна, и глъчлива, но сè не бе то черна механа, дето човек се заплесне и заборави в пагубно пиене. Н. Бончев, ТБ (превод), 23.
– Друга форма: забовàрям.