ЗАБОРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заборчèя, -èеш, мин. св. заборчàх, прич. мин. св. деят. заборчàл, -а, -о, мн. заборчèли, св., непрех. Диал. Заборчлявам. А и като се хранихме цели четири месеци на кредит, бяхме заборчели навред из града. Ал. Спасов, С, 11. – А бе какъв борч, бе! Кому сме заборчели? – На държавата сте заборчели – поясни капитанът. Г. Караславов, ОХ II, 569. И прибави: „Само че май няма да го бъде: Кехайов, думат, заборчал много – щели да продават чифлика“. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157. Тизека, либе, не знаеш: / задлъжнех, либе, заборчех / петдесет и пет иляди / по мойте, либе, достове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 209.