ЗАБОРЧЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заборчлèя, -èеш, мин. св. заборчля̀х, прич. мин. св. деят. заборчля̀л, -а, о, мн. заборчлèли, св., непрех. Разг. Ставам борчлия, длъжник на някого; задлъжнявам. Те се втурнаха да правят борчове и да залагат земите си, като се надяваха, че по тоя начин ще могат да се запазят. Но така те още повече заборчляха. Г. Георгиев, Избр. пр, 77. Цената беше паднала на четири лева. Нашенци не само нямаше да получат лев, но заборчляха на банката до гуша. М. Кюркчиев, ВВ, 67. Задлъжня Стоян, заборчля, / петдесет и пет иляди. / Петдесет има да даде, / още пет не му стигная. Нар. пес., СбВСт, 428. Заборчлявам до шия.
– Друга (диал.) форма: заборчня̀вам.