ЗАБРАВА̀НЧО, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Забраван, забраванко, забраванковец. Жена му и тя започна да го укорява: – Забраванчо! По никое си време водиш вкъщи чужди хора, а пък не ги питаш откъде са! К. Петканов, Х, 136-137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)