ЗАБРА̀ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от забравям и от забравям се. Забравянето е обратен процес на възпроизвеждането, а не на съхраняването, както изглежда на пръв поглед. Псих. XI кл, 57. А то колчим има пиене на сцената, Нанков се напива с истинско вино и се нарязва до забравяне на ролята си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 80. Има ли лек за сърцето? Ако има, кажи го... – рече най-после беят. – Най-добрият му цяр е забравянето и прошката, но видиш, ти не можеш да го забравиш. Ц. Гинчев, ГК, 157.