ЗАБРА̀ДКА ж. Правоъгълна, прегъната по диагонал кърпа за покриване, забраждане на главата у жена. Когато Динко се изкачи на билото и погледна надолу, по шосето идваше едно селско момиче с бяла забрадка и стомна с вода. Д. Димов, Т, 390. Вчеса русата си коса със ситен гребен, сплете я на две дебели, дълги плитки, забради се с тънка копринена забрадка и напусна къщата. К. Петканов, ОБ, 194. Майка ти рече Стоене: / – Девет години ще одя / черна забрадка ще нося / и за Стояна ще жаля. Нар. пес., СбВСт, 412.
◊ Развявам си забрадката. Разг. За жена – ходя, шляя се, скиторя. Такава съм си от малка. Залягам за общото и цели три часа бях на бригада, а не като Гана Дешкина, дето все парадира, че е първа и навсякъде си развява забрадката. ВН, 1960, бр. 2669, 4.