ЗАБРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; забрадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Покривам главата на някого с кърпа, забрадка, шал и др., като ги връзвам под брадата; пребраждам. Босната не отвърна нищо. Той дръпна Мощето в дюкяна си, забради го с една голяма рута по женски. Ст. Чилингиров, ПЖ, 154. ● В съчет. с кърпа, забрадка, шал и под. Поставям на главата и връзвам под брадата (кърпа, забрадка, шал и под.). Някои в бързината не бяха успели и да се облекат както трябва, други пък тичешком обличаха шаячните си елеци, а жените забраждаха кърпите си. М. Марчевски, МП, 128. Мама забради шала си, оправи кожухчето си, което се закопчаваше с телени копчета, обу черните си калеври и сложи бохчата в скута си. К. Калчев, ПИЖ, 86. Снаха му го [гърнето] взе, тури го в торбата при другите прибрани неща и се изправи да забради провисналата си забрадка. Ц. Церковски, Съч. III, 8. – Ще се замоми. Ще спусне дълги поли, на чело ще забради ръченик и няма вече с първи подевки на хоро да се хваща. П. Тодоров, И I, 15. забраждам се, забрадя се страд. и възвр. Мама се е забрадила с бяла кърпа и обгорялото ѝ от слънцето лице изглежда още по-черно. К. Калчев, ПИЖ, 147. Вчеса русата си коса със ситен гребен, сплете я на две дебели, дълги плитки, забради се с тънка копринена забрадка и напусна къщата. К. Петканов, ОБ, 194.